От известно време насам се опитваме да намерим и наемем персонал в нашата фирма. Пуснахме обяви където трябва с текст какъвто трябва. И сега се почва интересната част. Започнаха да пристигат CV-та и мотивационни писма на килограм. Чета е не вярвам на ушите си. 90 процента от документите бяха така написани все едно веобще не са чели обявата. Видели са заплащането и са си казали - защо пък не. Ама въобще не разбират, че така губят не само нашето време а и тяхното.

Друг куриоз. Пристигат документи, които изглеждат доста атрактивно, като количество. Дебела автобиография, дебело мотивационно писмо. Като теглиш чертата накрая, какво се получава… Дадения кандидат за работа не само е сменял работата си през месец а и иска да продължи в същия дух. То не е търсене не е чудо. Кандидата за работа вероятно си мисли, че като спомене някоя голяма компания на българския пазар и всички падат от вълнение и едвам изтрайват да го наемат. Това звучи малко като от едно време - “Какво работи майка ти?” “В министерството” “Ухааа, а какво?” “Ми, чистачка”… Ми така седят нещата. Българина не може да разбере, че не е важно да работиш за страшно много хора а да работиш на едно място ама както трябва. Да се опиташ да направиш кариера. Нали гледаме към прословутите американци. Ами айде де. То при тях си е идея фикс. Трябва да започнат стабилна работа с идея за развитие. Глупави са явно. Те ли, ние ли…

Вчера, когато идвах към офиса, един гълъб се беше буквално изкъпал в една локва. Как се беше озовала локвата точно там, нямам идея. Факт е, че гълъба я беше индексирал и се възползваше от хладината, която предлагаше тя. Интересното беше, че дори когато се приближих за да го снимам, той не се изплаши. Само дето излезе от локвичката и се поотръска. За позиране ли се подготви и сега не мога да си обясня. погледна ме в очите и каза на чист български език ” Да си гълъб в днешно време хич не е лесно…”. Онемях. Ама от друга страна погледнато, какво толкоз странно има в това един гълъб да се жали от участта си. Кой ли не го прави в днешно време. Стига да има поне един чифт уши за да чуе това.

Най- сетне се случи чудото. Успях да си купя мечтаната Нокия Е50 - черна. Това е едно невероятно бижу и бих го препоръчал на всеки, който има нужда от стабилен телефон. Разбира се, Симбиан. Още не мога да разуча всичко, което се предлага като функционалност от телефона. Разбрах, че камерата прави страхотни снимки. Да не казвам, каква екстра е офис пакета. За това какво предлага телефона може да посетите сайта на НОКИЯ. А за това как изглежда самият телефон виж тук.

Днес е събота, а часът е 19:51. За справка снимката. Още сме в офиса. Струва си. На спокойствие успяхме да завършим два много важни проекта. Съботата предлага спокойствието, което делника не може. Вършиш един куп неща. Май се получава така, че през уикенда довършваш всичко, което не си успял през останалото време. Не че е лошо. Напротив. Въпреки, че е почивен ден се случва от време на време да звънне телефон, може би клиент, кой знае. А кога ще почиваме… В друго измерение, в друг свят.

Готов е и сайта на Виззарт. Въпреки че дизайна не е наш, сайта стана много добър. Специални благодарности на г-жа Цвета Коева за прекрасния дизайн. Надяваме се на дългосрочно сътрудничество.